Останки от първите
обитатели на тези земи датират от 4-3 хилядолетие преди Христа. Доказателство
за това са находките на жилища, керамични съдове и оръдия на труда от
бронзовата ера.
 |
| Созопол |
На мястото на днешния
Созопол през 610 год. пр. н.е. е основана елинска колония . Наречена е на името
на бога, закрилник на колониите, Аполон. Селището прераства в търговски и
пристанищен център, който поддържа връзки с големи за времето си центрове.
Древният Созопол
минава през бурни събития и варварски
атаки, но отново се възражда. През 13 век става голям пристанищен център и
посредник в търговията на международно ниво.
Созопол заедно с
Несебър падат под османско робство 6 години след завладяването на
Константинопол. Венециански и генуезки кораби са се сражавали да защитят града
от османските набези, но уви! И двата черноморски бастиона са завладени.
Какво се случва със
Созопол по време на игото? Същото, което става и с цяла поробена България – западане. Созопол се превръща в бедно
рибарско селище. Созопол започва да се отърсва от робските окови и съвзема чак
след Освобождението на България.
Преминал през различни
етапи в развитието си, морето и Созопол
са успели да съхранят доказателства и
свидетелства за бита и културата на обитателите през изминалите епохи.
Запазени са крепости
от тракийско време, гробници и некрополи. От по новите времена са останали
духовни средища като черкви и манастири, оригиналната архитектура на старите
къщите.
Като става въпрос за
крепости крепостни стени искам да ви разкажа за
Замъка. Замъкът край Созопол, в началото на село Равадиново.
Много пъти съм
минавала покрай Замъка, доста от етапите на стоежа съм видяла и всеки път си
мислех едно и също, „поредния кич на някой ново излюпил се богаташ”. „Да, да,
ама не!”, както казваше Петко Бочаров. При последната ми почивка в Созопол,
посетих Замъка и да ви призная, грешила съм! Строежът няма нищо общо с кича,
уникален и добре замислен план, а може би и нечия сбъдната мечта.
Най-напред минаваш
през голяма каменна порта и ахваш. Пред теб се разкрива картината на двореца,
такъв дворец съм виждала само по филмите – всичко е облечено са камък и
месингов обков. Пред внушителната сграда синее едно малко езерце с мост,
украсено с красиви дървени фенери.
А зеленината е
навсякъде. Цветя пред теб и покрай теб. Бръшлян се вие по стените и кулите на
замъка. Трудно се описва тази приказно красива гледка. В двора има и голямо
езеро с грациозно плуващи в него лебеди.
Когато аз посетих
замъка се градеше и параклис, разбрах, че щял да се казва Свети Георги. В
задната част на двора се намира и въпросното езеро с лебеди, шадравани, маси и
столове.
Не мога да ви опиша
всичко, а и трудно ми е да опиша чувствата, които ме завладяха. Най-добре идете
и го вижте с очите си! Само на 2 км от Созопол е!
