Почивката в Созопол, античен, архитектурен и културен паметник

Созопол, един от най-старите градове по нашето черноморско крайбрежие е разположен на два полуострова с причудливи скални форми и на три острова.

Останки от първите обитатели на тези земи датират от 4-3 хилядолетие преди Христа. Доказателство за това са находките на жилища, керамични съдове и оръдия на труда от бронзовата ера.

Созопол

На мястото на днешния Созопол през 610 год. пр. н.е. е основана елинска колония . Наречена е на името на бога, закрилник на колониите, Аполон. Селището прераства в търговски и пристанищен център, който поддържа връзки с големи за времето си центрове.

Древният Созопол минава  през бурни събития и варварски атаки, но отново се възражда. През 13 век става голям пристанищен център и посредник в търговията на международно ниво.

Созопол заедно с Несебър падат под османско робство 6 години след завладяването на Константинопол. Венециански и генуезки кораби са се сражавали да защитят града от османските набези, но уви! И двата черноморски бастиона са завладени.

Какво се случва със Созопол по време на игото? Същото, което става и с цяла поробена България – западане. Созопол се превръща в бедно рибарско селище. Созопол започва да се отърсва от робските окови и съвзема чак след Освобождението на България.

Преминал през различни етапи в развитието си, морето и  Созопол са успели да съхранят  доказателства и свидетелства за бита и културата на обитателите през изминалите епохи.

Запазени са крепости от тракийско време, гробници и некрополи. От по новите времена са останали духовни средища като черкви и манастири, оригиналната архитектура на старите къщите.

Като става въпрос за крепости крепостни стени искам да ви разкажа за  Замъка. Замъкът край Созопол, в началото на село Равадиново.

Много пъти съм минавала покрай Замъка, доста от етапите на стоежа съм видяла и всеки път си мислех едно и също, „поредния кич на някой ново излюпил се богаташ”. „Да, да, ама не!”, както казваше Петко Бочаров. При последната ми почивка в Созопол, посетих Замъка и да ви призная, грешила съм! Строежът няма нищо общо с кича, уникален и добре замислен план, а може би и нечия сбъдната мечта.

Най-напред минаваш през голяма каменна порта и ахваш. Пред теб се разкрива картината на двореца, такъв дворец съм виждала само по филмите – всичко е облечено са камък и месингов обков. Пред внушителната сграда синее едно малко езерце с мост, украсено с красиви дървени фенери.

А зеленината е навсякъде. Цветя пред теб и покрай теб. Бръшлян се вие по стените и кулите на замъка. Трудно се описва тази приказно красива гледка. В двора има и голямо езеро с грациозно плуващи в него лебеди.

Когато аз посетих замъка се градеше и параклис, разбрах, че щял да се казва Свети Георги. В задната част на двора се намира и въпросното езеро с лебеди, шадравани, маси и столове.

Не мога да ви опиша всичко, а и трудно ми е да опиша чувствата, които ме завладяха. Най-добре идете и го вижте с очите си! Само на 2 км от Созопол е!

Созопол - легендата на един град

История,  приказни  легенди, култура,  невероятна атмосфера... това е само част от   Созопол. Ако се намирате в Стария Созопол вдигнете поглед и  в далечината ще видите един остров. Това е Остров Свети Иван . Той е най-големия от петте острова по българското Черноморие. Той се е превърнал в част от живота на древна Аполония и съвременен Созопол. Това е едно уникално място, тук гнездят много видове птици, интересно е да се наблюдават по време на миграция.

Миналото лято наехме една лодка от пристанището и се отправихме към острова. На брега попаднахме на една чуждестранна група. Целта на тяхната малка екскурзия беше да съберат миди и да ги опекат на скарата, заедно с някоя и друга риба. Слезахме от лодката и решихме да се поразходим, за това бяхме отишли.  Това беше моето първо посещение на острова и ми направи силно впечатление, ниската растителност – предимно храсти и трева. Фарът на острова е впечатляващ. Гледката, която се разгърна пред очите, ни вцепени буквално. Целият Созопол се виждаше като на длан,  много приятно за усамотение и отмора след изморителния ден на плажа. Добре, че сме наели лодка, а не тръгнахме с нашата платноходка. Навсякъде около острова има мидени ферми и е твърде възможно да се оплетете в мрежите им. Разказаха ни, че островът е посещаван често от студенти по Орнитология от България и чужбина.

От 1965 година Островът Свети Иван е обявен за национален природен и археологически резерват. На този остров бяха открити мощите на Св. Йоан Кръстител. Когато това се случи, много хора се съмняваха в тяхната достоверност. Но всички данни говорят за автентичност, споделя г-н Арнаудски, основател на фондация „ Созопол”. Пред журналисти той разказа за новия си проект да захрани с ток и вода остров Свети Иван. Специалистите предвиждат това да стане по морското дъно. След реализирането на проекта целият остров ще се осветява и ще се вижда от града. Плановете включват и разширяване на двата кея, за да може да спират минаващи кораби. Хората ще имат възможност да посетят манастира и да се поклонят на това свято място, където са открити мощите на прочутия светец. Според проекта на фондация Созопол, остров Свети Иван трябва да се превърне в туристически обект, за тази цел на него ще се провеждат културни мероприятия.

Много скоро остров Свети Иван ще грейне като коледна елха, надявам се не само по Коледа. Друго вълнуващо и интересно място край Созопол, което непременно трябва да се види е Скалния феномен Агалина. Издига се между Созопол и Китен. Скалата е любимо място на местното население и запалените курортисти. Най-високата точка, от която търсачите на силни усещания скачат е 21 метра. Много е опасно и често стават трагични инциденти. Трудно е да се опише с думи атмосферата там, водата е тъмно синя и щом погледнеш надолу те побиват тръпки и сърцето ти лудо забива.